Да приемаш военен строй е неописуемо усещане. Особено първия път.
В началото на мандата ми като председател на Народното събрание стресът бе огромен. Не толкова заради работата, която ми предстоеше, а поради промяната в ежедневието ми. Налагаше се да имам 24-часова охрана, да съм първа сред равни и да поема огромната отговорност да посрещна българското председателство на Съвета на ЕС и неговото парламентарно измерение.
Наред с работата ми в парламента имах и много срещи. Обиколих почти цяла България, за да присъствам на празниците на различните градове и да уважа техните жители. На много места церемониите завършваха с тържествена заря-проверка. И по протокол трябваше да приема армейския строй : Каква бе процедурата ? Два дни преди събитието Министерството на отбраната подготвяше схема с местоположението на основните участници и поздрава на приемащия зарята. Била съм на над 30 такива ритуала. И на всеки от тях се вълнувах така, сякаш ми е за първи път.
„Бойното ми кръщение“ бе на церемонията по случай 126- та годишнина от създаването на Военномедицинската академия на 1 декември 2017 г. Валеше дъжд, още от вечерта, който не спря и на другия ден, но как се приема строй под чадър?! Стиснах зъби, изпълних ритуала, поздравих войниците и отдадох почит пред Паметника на загиналите медицински чинове, както е по протокол, но бях мокра като кокошка. После обаче трябваше да приветствам и медиците от Академията. Добре, че сестрите намериха сешоар и щетите, които ми нанесе дъжда, бяха минимизирани.
Най-вълнуващият момент на зарята е когато засвири духовата музика и командващият тръгне да рапортува. После двамата заедно спираме пред знамето и се покланяме. Аз поздравявам ротите, а сърцето ми тупти с ритъма на марша. Публиката е притихнала. Войниците са строени в шпалир с изправена стойка и каменно изражение, адреналинът се покачва, нужна е максимална концентрация, за да се абстрахираш от хилядите вперени погледи и да не сбъркаш поздрава. Ситуацията се усложнява и защото съм на токчета, а настилката често е павирана. Следващото изпитание е произнасянето на речта. За нея са нужни добра памет и добро осветление. И да съумееш да изредиш всички официални гости. Само веднъж в Панагюрище ми се случи да забравя пасаж от словото си. За щастие успях да импровизирам и да продължа без никой да усети. Това са незабравими моменти от моя динамичен живот като председател на Народното събрание.
