Написах тази книга за да разкажа за Родопите – планината, в която се чувствам най-уютно.
Планината, за която патриархът на българската литература Иван Вазов казва: „Който не е видял Родопите през живота си, той не е видял България”. Родопа е пъстра, приветлива и усойна, тайнствена и магнетична. Тя те обсебва. Кара те да потъваш и да изплуваш из безкрайното цветно море на всеки сезон. Разбира се, когато говорим за Източните Родопи, няма как да не споменем Перперикон, Татул, Пещерата Утроба и др., но думата ми тук е за онези непознати места, до които малцина са стигали, но те са толкова интересни и екзотични, че си заслужава да се видят от България, от Европа, от света. Тук има великолепни мегалитни комплекси, гробници и скални ниши, датиращи от хилядолетия, пещери-вулви, изветрени скали с причудливи форми, средновековни крепости, водопади и панорамни гледки, които спират дъха и пълнят окото, успокояват душата и зареждат тялото с енергия.
Хубостта на Източните Родопи не бива да остане скрита за широката публика. Това е целта на тази книга. Тук има обекти от седемте общини в областта – крепостите Патмос и Кривус, Вкаменената гора и Големия казан, Водопада Марф и Вятърния камък, Гръбнака на дракона, Водопада на сътворението, светилището край Ковил, скалите край Небеска и още много други. Снимките не са дело на професионален фотограф. Правени са от мен с мобилен телефон. Целта ми е да популяризирам моята Родопа планина и да накарам колкото се може повече хора да се влюбят в нея. А един път стъпиш ли в Родопите, ще се връщаш пак и пак.